Изберете един от проектите за пълна информация
Пловдив
Пловдив е вторият по големина град в Република България с население 380 683 души. Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на четири общини: Пловдив, Марица , Родопи и Община Куклен. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.
Известен в древността като Филипополис, Пловдив първоначално е бил Тракийско селище, преди да се превърне в Римски град. В Средните Векове той запазил регионалното си значение, преминавайки от Византийски в Български ръце. Попаднал под Отоманско владение в 14 век. През 1878 година, Пловдив се превърнал в столица на автономната Отоманска република – Източна Румелия, а през 1885 се превръща в част от България с Обединението на региона.
В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други.
Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, някои от тях с височина от 250 м., поради което често е наричан „Градът на тепетата“(или „Градът на седемте хълма“). Пловдив е разположен на бреговете на река Марица, на около 152 км /94 мили/ на югоизток от столицата на България София. Градът е разположен в южната част на Пловдивската алувиална равнина, формираща западната част на Горно Тракийската Низина. Хълмовете на Средна Гора се издигат на северозапад, на изток се намират Чирпанските възвишения, а планината Родопи обгражда равнината от юг. Градът първоначално се развил на юг от Марица и се разпрострял през реката през последните 100 години. Модерният град Пловдив покрива площ от 101 кв. км. /39 кв. мили/, което е по-малко от 0,1% от общата площ на България. Това прави града най-гъсто населения град в страната с 3 769 жители на кв. км.
В границите на града са разположени шест сиенитни хълма, наречени тепета. В началото на 20-ти век са били седем, но едно /Марково тепе/ е разрушено. Традиционно жителите ги наричат Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три са от района на Трихълмието, оживена част от градския център.
Античният театър, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 7 000 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка.
Римският стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.
Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.
Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III –IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.
Хълмът на стражите (известен и с персийското си име Небет тепе) е историческата причина за възникването на днешния град. На възвишението се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.
Находящ се в центъра на богат замеделски регион, от началото на 20-ти век Пловдив се развива като индустриален център. Преработка на храни, тютюн, бирена индустрия и текстил са основни елементи на индустрията. По време на Комунистическия режим икономиката на града сериозно се развива и е доминирана от тежка индустрия – тя все още произвежда цинк, машини и оборудване, електроника, мотокари, химикали и козметика. След падането на Комунизма през 1989 и колапсът на Българската планова икономика, много индустриални комплекси са затворени.
Пловдивската икономика е една от най-бързо развиващите се в страната със средно увеличение на БВП от 12-13%. За 2007 БВП за региона е 8,2 милиарда лева /приблизително 4,2 милиарда евро/, което е 88% повече от 2001 години. Печалбите за същия период са се увеличили 4,5 пъти. Безработицата е 6,5%, което е по-ниско от националното равнище. Един скорошен проблем са административните граници, които почти напълно съвпадат с тези на града. Поради постоянно увеличение на инвестициите, които към 2008 година са били в размер на 928 811 700 евро с натрупване, някои от бизнесите се пренасочиха към общините Марица и Родопи, като например индустриалната зона край село Радиново.
Индустрията се разширява от края на 90-те с изграждането на производствени заводи в града и в покрайнините, основно в Община Марица. За този период са инвестирани около 500 000 000 евро в изграждането на нови фабрики. Някои от новите заводи включват завод за хладилна техника на Либхер с 1 850 заети лица и капацитет от 450 000 бройки на година, завод за преработка на тютюн на Сокотав /2 000 служители/, завод за производство на велосипеди /500 служители, капацитет от 500 000 бройки/, фабрика за електронни изделия на Шнайдер Електрик, завод за биодизел, текстилна фабрика Булсафил /790 служители/ и няколко завода за производство на електроника и хай-тек оборудване, произвеждащи CD плейъри и друго електронно оборудване. Най-големия завод за електроника на Балканите се намира в съседното село Войводиново.
Поради голямо търсене на офис площи се предвиждат няколко проекта за бизнес сгради в район Тракия. Общата инвестиция е за около 100 000 000 евро с обща предвидена офисна площ от 150 000 кв. м. Търговски и индустриален парк е предвиден да бъде построен в село Радиново, на няколко километра на северозапад от града с общо РЗП от 50 000 кв. м.
Търговският сектор се развива с бързи темпове. Търговските центрове се изграждат предимно в центъра на града и в район Тракия. Те включват Търговски Център Гранд, Маркет Център и още два, всичките находящи са на ул. Капитан Райчо, Форум в Тракия и други. Има няколко проекта за Мол-ове в развитие – 40 млн евро Мол ъф Пловдив с търговска площ от 40 000 кв. м., 11 кина и паркинг за 700 коли, който отвори през Март 2009, 50 млн евро Центръл Мол Марково тепе, голям търговски и хотелски комплекс за около 60 млн евро в район Тракия, както и още няколко проекта в процес на планиране или изграждане.
Няколко хипермаркета са изградени предимно в покрайнините на града: Метро, Кауфланд, Сани /2 аутлета/, Практикер, Била, Мосю Бриколаж, Баумакс, Технополис, Технопарк Европа, Джъмбо и други. Основната търговска зона и централната улица на града с нейните магазини, кафета и ресторанти. Доста кафета, работилници и магазини за сувенири се намират в Стария Град и в малките улички на центъра, известен сред местните хора като „Капана“.
Международният Панаир Пловдив се провежда ежегодно от 1892 година и е най-големият и най-старият панаир в страната и цяла югоизточна Европа, събирайки компании от цял свят с изложбена площ от 138 000 кв. м., находяща се на територия от 352 000 кв. м. на северния бряг на река Марица. той привлича повече от 600 000 посетители от различни държави. Градът също има и дюти-фри зона от 1987 година. Има също така и митнически терминал, който може да обслужва товари от камиони и влакове.
